Постинг
29.03.2016 16:01 -
Той
"Е да, който е сам, не може да бъде изоставен. Но понякога, вечер, изкуствената черупка се пука, животът се превръща в някаква хълцаща, натрапчива мелодия, някакъв вихър от див копнеж, от жажда, тъга и надежда да се измъкнеш от безсмисления шемет, да се измъкнеш от безсмисленото еднозвучно свирене на тази вечна латерна, все едно накъде ще поемеш. Ах, тази жалка потребност от малко топлота, не можеха ли да я дадат две ръце и едно сведено над теб лице? Или това бе само отказ, бягство? Имаше ли нещо друго освен самотата?"
"Трима другари ", Ерих Мария Ремарк
Мисля си за самотата... Не знам дали я чувствам или това е свързано с липсата на някои хора. Липсват ми. Сякаш светът ще е много по-хубав, ако те бяха наоколо. Трудно е да се примиря с отсъствието им. Усещам някаква празнота в мен, когато те не са наоколо. Лошото е, че не е само един, а са много. По-точно трима, може би четирима. Всеки един е специален сам за себе си и не може да бъде заместен от другите.Хората са различни, така е. Как тогава може само един да ти е достатъчен? Не, не говоря за романтична връзка, любовна или нещо подобно. Говоря за приятелство, споделяне на идеи, мисли, чувства, музика, литература, ежедневие... Да си говорите по цял ден и пак да не ви е достатъчно... Само при мен ли е така? Само аз ли имам нужда от това? Все още не мога да разбера хората. На колко години трябва да стана, за да го постигна? Може би някои са си просто такива, не можеш да ги обясниш, не можеш да определиш действията им. Толкова дълго време го нямаше, липсваше ми, писах му, като не знам дали е видял съобщенията ми... Днес се появи изведнъж и аз страшно много се зарадвах. Казах си - най-после отново е тук. Писах му веднага, щом се появи в скайп. Бях толкова развълнувана, а той ми отговори някак безчувствено "добре съм ти как си". Казах му, че съм вкъщи и много се радвам, че пак ми пише, а той ми прати песен, без повече обяснения. Пуснах я, беше мрачна и депресираща. Помислих си - отново е попаднал в тъмнината. Пратих му и аз две по-леки и приятни. Отговори ми с едно - не слушам много много рок, а аз му писах - Е, каквото ти се слуша. След това не последва нищо от него. Минаха няколко минути и той отново изчезна, за колко време, не знам. Без да каже чао, без нищо друго. Стана ми мъчно. Само мен ли ме вълнуваше? Само аз ли се интересувах от него? Засега изглежда точно така. Има моменти, когато е различен, когато ми пише повече, когато е по-весел. Този път не беше, усещах го.
"Трима другари ", Ерих Мария Ремарк
Мисля си за самотата... Не знам дали я чувствам или това е свързано с липсата на някои хора. Липсват ми. Сякаш светът ще е много по-хубав, ако те бяха наоколо. Трудно е да се примиря с отсъствието им. Усещам някаква празнота в мен, когато те не са наоколо. Лошото е, че не е само един, а са много. По-точно трима, може би четирима. Всеки един е специален сам за себе си и не може да бъде заместен от другите.Хората са различни, така е. Как тогава може само един да ти е достатъчен? Не, не говоря за романтична връзка, любовна или нещо подобно. Говоря за приятелство, споделяне на идеи, мисли, чувства, музика, литература, ежедневие... Да си говорите по цял ден и пак да не ви е достатъчно... Само при мен ли е така? Само аз ли имам нужда от това? Все още не мога да разбера хората. На колко години трябва да стана, за да го постигна? Може би някои са си просто такива, не можеш да ги обясниш, не можеш да определиш действията им. Толкова дълго време го нямаше, липсваше ми, писах му, като не знам дали е видял съобщенията ми... Днес се появи изведнъж и аз страшно много се зарадвах. Казах си - най-после отново е тук. Писах му веднага, щом се появи в скайп. Бях толкова развълнувана, а той ми отговори някак безчувствено "добре съм ти как си". Казах му, че съм вкъщи и много се радвам, че пак ми пише, а той ми прати песен, без повече обяснения. Пуснах я, беше мрачна и депресираща. Помислих си - отново е попаднал в тъмнината. Пратих му и аз две по-леки и приятни. Отговори ми с едно - не слушам много много рок, а аз му писах - Е, каквото ти се слуша. След това не последва нищо от него. Минаха няколко минути и той отново изчезна, за колко време, не знам. Без да каже чао, без нищо друго. Стана ми мъчно. Само мен ли ме вълнуваше? Само аз ли се интересувах от него? Засега изглежда точно така. Има моменти, когато е различен, когато ми пише повече, когато е по-весел. Този път не беше, усещах го.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 6
