Спиралата на живота :: Мисли рано късно вечерта

Постинг

25.03.2016 14:18 - Мисли рано късно вечерта

Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.03.2016 11:29

Седя тук, на стола в стаята си,слушам музика, за първи път от много време, усещам живота в мен. Трябва ми вдъхновение за живот, трябва ми мечта. Хората казват, че искат да постигнат мечтите си, а аз искам да намеря мечтата си. Искам да знам какво искам. Знам,че повечето мъже ще кажат, че това е типично за жените и може би е. Или може би е валидно само за мен, не знам... Мисля си...За Думите, за устните, за хората и за някои определени от тях. Някои хора се закотвят в съзнанието ти и трудно се махат от там, дори и да искаш. Определени моменти, определени действия те карат да мислиш за тях. Устните, хапането им, облизването им... Съжалявам, само той знае кой е. Липсват ми разговорите ни, скоро не сме си говорили както преди. Липсват ми разговорите с много хора. За жалост времето минава и хората се променят, раздалечават се, отчуждават се. Повторните им срещи не са това, което са били. Емоцията е различна. А как искам да можех да върна времето. След като сме загубили нещо, осъзнаваме колко хубаво е било. Перо, забито в буркан с миди. Да, знам, че звучи странно. Направила съм си експозиция. Три буркана един до друг, пълни с миди, пълни със спомени, а между тях се прокрадва и по някой камък. Камъните са важни, придават тежест. Винаги съм ги смятала за специални. Те са носители на времето. Нещо, което е преживяло и устояло на толкова много промени. То се променя също, така е, но това му помага да оцелее. Някои са по-обли, други са ръбати, но такива ги е направило времето. Като малка много им се радвах. Събирах ги, носех ги вкъщи, оглеждах ги дълго време и винаги откривах нещо ново. Преди ги оприличавах на останки от динозаври. Все пак децата имат въображение, което с времето се убива от рутината. Хората са като камъните. Някои на външен вид изглеждат по-обикновени, но докато не се позанимаваш с тях и не откриеш истинската им същност няма да знаеш дали са скъпоценни или просто поредните. Мидите, също. Не знаеш дали не се крие перла вътре докато не я отвориш. А понякога това е много трудно и изисква време. Най-ценните изискват най-много време. Знам го, защото и аз съм такава, изисквам време. А сега си мисля пак колко много ми липсват някои хора... И в същото време колко ми е трудно да им вярвам. Да, правя го, но подсъзнателно. След като поразсъждавам и се сетя за минали случки започвам да се питам дали си заслужава, заслужава ли си да се доверяваш, да споделяш... Разбира се, че си заслужава! Нали все пак това е част от взаимоотношенията между хората... Но как да разбереш на кой да се довериш и на кой не?

Нагоре